Пикантно - Интервю

Христина Христова: " Най - голямата ми мечта се сбъдна, а именно да работя в БНТ"

| видяно: 1060 пъти | автор: pikantno.eu

Христина Хрисотава е родена на 17 август 1987 г. в град Стара Загора. Има по – голяма сестра. В момента е студентка в СУ “Св. Климент Охридски” – специалност журналистика. Кариерата и започва в Дарик радио – Стара Загора, където прохожда като репортер. Сега е част от екипа на „По света и у нас” в БНТ. Щастливо влюбена е … в едно популярно лице, което пази в тайна. Девизът на вечно усмихната и красива репортерка е: Аз искам!

1.Кога разбрахте, че журналистиката ще е вашата професия?

- Не знам дали ще ми повярвате, но бях едва седми клас. Тогава реших, че с това искам да се занимавам, като по това време се виждах като спортна журналистка. В последствие, в края на девети клас, започнах работа в Дарик радио- Стара Загора, от където съм, като репортер. Още тогава за мен беше вече ясно- това ще е професията ми. И до сега нямам никакви съмнения в избора си. Щастлива съм, че съдбата ми предостави възможност да осъществя тази своя мечта. Всъщност, най-голямото ми удовлетворение беше именно приемането ми в СУ, специалност журналистика. Това беше плод на дългогодишни усилия и много желание от моя страна. Не съжалявам!

2. Какво Ви е най - интересно в тази професия?

- Много е трудно да се каже в няколко изречения. Всичко ми е интересно. За краткия си професионален опит до сега съм имала възможност да бъда репортер и в радио, и във вестник, и в сайт, а сега- и в телевизия. Отразявала съм от спортни събития до ревюта. И от всичко съм взимала максимума- знания, опит, емоция. Всъщност- точно „интересна” е думата, която описва нашата професия и наистина смятам, че когато на един журналист престане да му е интересно- просто трябва да се откаже да прави това. Сега ми е интересно да се уча. Защото съм едва в началото на развитието си като телевизионен репортер.

3.Как попаднахте в БНТ?

- На шега. Веднага щом разбрах, че съм приета журналистика започнах да се „ориентирам в обстановката” в София и да си мисля къде бих могла да започна стаж. Един ден отворих интернет страницата на БНТ и там имаше обява за конкурс за репортери за ново младежко предаване, което ще стратира до няколко месеца. И без много да му мисля си подадох документите. След няколко кръга кастинг бяхме избрани няколко човека, с които по-късно стратира младежкото предаване „13+”. И така- в БНТ съм от октомври 2006г. А в новините започнах точно преди година. В началото- като стажантка, а след няколко месеца дойде и предложението на г-жа Вяра Анкова за договор.

4. Какво е да работиш в БНТ?

- Преди всичко е огромна отговорност. И това го усещаш всеки път,когато хващаш микрофона. Защото вечерта милиони хора ще си пуснат новините и ще ти се доверят. А доверието на зрителите е всичко, което имаме ние, журналистите. После- е престиж. Без скромност ще кажа, че новините на БНТ са възможно най-доброто място за всеки един репортер. А ако трябва да кажа какво е за мен да работя в БНТ и то в новините- това е най-голямата ми сбъдната мечта.

5. Как преминава денят на един журналист?

- Журналистиката е професия като всички останали- отиваш на работа, където ти възлагат определени задачи, които трябва да изпълниш. Различното е, че рядко при нас нещата могат да бъдат на 100% планирани. Но в общи линии- денят ни минава в снимки, монтажи, пак снимки, и пак монтажи... И оговорки за следващия ден.

6. Разкажете за най - вълнуващият Ви репортаж?

- Трудноми е да разказжа за някой определен. Още повече, че репортаж с репортаж не си приличат. По различен начин вълнуващи са репортажите ми за пожарите в горите край Самоков, за кампанията „Училище без бариери” и отвличането на Ангел Бончев например. С различна емоция се сещам за тях, различно усещане са оставили и те у зрителя. При всички случаи обаче не са били малко случаите в които съм тръгвала в последния момент за снимки, камерата ми е отказвала точно преди интервю или съм се връщала в телевизията пет минути преди да започнат централните новини, а репортажът ми е планиран да е първи в емисията. Но нали знаете- всичко е добре, когато свършва добре. И след това удовлетворението от добре свършената работа заличава всички негативни емоции, ако е имало такива.

7. Хората хулят журналистите. Защо според вас е тоза негативизъм към журналистите?

- Напоследък българите са негативни към всичко и всички. Ситуацията е такава. И когато не можеш да вдигнеш телефона и да се накараш на премиера- се обаждаш в новините. Доста често обираме негатовизма и критиките на хората без реално да имаме вина за каквото и да било. Но сме го приели за част от работата си- няма как всички да са доволни от това, което си казал или не си казал. Затова и моето основно правило, когато правя репортажите си, е винаги да оставям възможност на зрителя сам да прецени каква позиция да заеме.

8. Какви са бъдещите Ви планеве?

- Откакто съм в професията съм разбрала, че планове не се правят, защото се провалят. Винаги излиза нещо „по-важно”. За сега планирам само да правя онова,което ми доставя удоволствие и да бъда щастлива с хората,които ме обичат. И да се радвам на малката ми племенница.

9.Пожеланието към нашите читатели?

- Вярвайте в мечтите си и ги преследвайте. Защото няма несбъднати мечти- има изоставени такива. Вярвам в това! Обичайте и се наслаждавайте на живота. Само така ще сте и щастливи.

Методи Тодоров